Пиринският народен танц е възхитителен, несравним и неизразим с прости думи! В танцовото изкуство на Пирина има от всичко!

Хората се играят от мъже, от жени, смесено; в кръг, полукръг, права редица. Пиринският танц е сложен, но и изчистен, динамичен и умерен, колоритен и идентичен, но все пак със своите специфики за всеки регион от областта. Поради неотстъпчивото и безкомпромисно влияние на фолклора на всяка една от петте откроени пирински идентичности - санданска, благоевградска, гоцеделчевска, разложка и петричка, пиринският танц е една богата смесица от движения, музика, викове и емоции, които се разпознават от пръв поглед.

Благодарение на сложния исторически ход на събитията по тези земи - на многоброийните преселвания, на политическите въпроси, на културните проблеми и позитиви, тук танците са силно повлияни и от съседните държави - Македония, Гърция. Това допълнително допринася за пъстротата и удивителноста на пиринското народно творчество

Тук всеки танц си има своя песен, своя музика и характер!

Голяма част от народните танци се играят смесено, но има хора, които са типично женски или типично мъжки. Женските са от бавни до умерено бързи, стъпва се леко. В повечето случаи момите играят на песен. Мъжките народни танци се играят по-често под музикалния съпровод на характерните за областта инструменти. Мъжките хора са по-динамични, със сложни движения, излъчващи сила, мъжественост и упорство, докато женските са по-гальовни, нежни и емоционални.

За пиринския танц са характерни ниски приклякания и високи подскоци, превъртания, тежка стъпка и силна емоционалност.
Сред емблематичните танци за тези земи се нареждат: “Джангурица”, “Македонското хоро”, “Малишевско”, “Лясковско хоро”.

Народната носия в Пиринската етнографска област е пищна и пъстроцветна.

Женската спада към вида на саичените народни носии. Състои се от риза, сая, пояс и, за разлика от други фолклорни области, има само една престилка.
Ризата е дълга, подобно на туника и цялостният ѝ облик се оформя от саята, която е връхната дреха. Обикновено саята е отворена на гърдите, а дължината на полите варира в зависимост от редица фактори като сезона, повода и конкретното мясти.

Богато орнаментирана е предимно пазвата и ниско долу в завършека на полите. Неразделна част от пиринската женска носия са червеният вълнен пояс, както и дългата тясна престилка. Носията тук има само една престилка, която я прави еднопрестилчена, за разлика от други области, където жените са използвали по две, различни по дължина престилки. Главата на пиринчанките винаги е забрадена с кърпа, вързана ниско под косите. Пиринската женска носия е много тежка, което оправдава по-умеренето темпо, което момите поддържат по време на танците.

За разлика от носията на жените, тази на пиринчанина не е толкова тежка. С нея пъргавите и сръчни движения са по-лесни и постижими. Мъжката носия в Пиринската фолклорна област, също както в съседния Шоплук, е белодрешна. Панталоните са с бели, тесни, с прилепнали крачоли, наричани още “беневреци” или “чешири”. 
Горните дрехи са по-свободни, с по-широка кройка. В тази етнографска област често липсва яката, а ризите са дълги, като на някои места стигат дори до под коленете. Връхният елек се среща със и без ръкав, а поясът на пиринчанина е червен и винаги е силно стегнат около кръста, като в някои случаи се пристягал допълнително с ремък.

Народните носии на пиринското население са многоцветни и богати на шевици, гайтани, съвършено подхождащи на цялостния фолклор на Пирина.  

Музикалното творчество на Пиринската етнографска област е твърде многолико и изпъстрено с различия, за да можем да го обрисураме изцяло и с категорична точност. Но можем да откроим най-важните му специфики и най-обичаните жанрове от пиринското население.

Текстовете на песните са на всевъзможни теми, свързани с различни ситуации, с ежедневието, с празника. Накратко, пиринчанинът пее с повод и без повод, през цялото време!

Тук нямаме орнаменталност при пеенето, но имаме резки извивки, хлипания, хълцания, изпяти твърдо, дори и в по-бавните и меланхолични песни.
За разлика от други области, където се пее предимно едногласно, тук на почит е двугласното пеене на женски хорове. В пиринския край жените - пеят, мъжете - свирят! А песента им разцепва планината!

Традиционни жанрове в пиринското музикално творчество са:
Жетварските, седенкарските и юнашките песни, най-популярните из страната ни са “Македонско девойче”, “Лиляно моме, Лиляно”, “Зашумете мури от Пирина”, “Море пиле, славей пиле”.

В повечето песни от Пиринската фолклорна област и до днес е запазен типичния вокален маниер и диалекта от старите пирински песни.

Сред най-популярните обичаи, своето място тук намират Кукерите, наричани още “Бабугери”, “Чаушери”. Ще Ви разкрием и най-интересното и за две прочути пирински сватби - семейната и “Свинската”.
 

“Бабугери”
Бабугерите са маскарадни игри, датиращи по нашите земи от стотици години. Основната цел на игрите е да прогонят злите сили и да донесат здраве и благоденствие на цялото население. 
По стара традиция шествените карнавални игри се изпълняват основно от мъже, млади и стари, но предимно ергени. Малките се включвали по-рядко в играта най-малкото, защото костюмите винаги са много тежки. И уникални! Кукерският костюм е забележителен, пъстър, неотразим, великолепен.
Рогата, качулките, чановете и звънците, които се завързват около кръста, тежките кожи и страшните маски, придават един колорит на тези игри, които целият свят забеляза.
Пиринските кукери прославиха България. Празникът набира все повече популярност по света и у нас. През януари 2017 г. в Пиринската фолклорна област и по-точно в Разлог се проведе VII-мия Световен кукерски фестивал “Старчевата“ 2017, който влезе в списъка на Европейската федерация на маскарадните и карнавални градове.
Стотици кукери, които в Разлог наричат  и “чаушери” тържествено отпразнуваха Новата година (по стар стил - 14 януари) като приковаха погледите на публиката с великолепието на своите костюми и традиции. Под звуците на тъпани и зурни кукерското шествие показа българския дух и българщината - автентична! А пожеланието на взелите участие бе да изживеем една “здрава и мирна” година.

Пиринската сватба е много богата на обреди и ритуали. В тази традиция всеки детайл е от значение. От месеното на питката, през сплитането на плитката на булката, бръсненето на младоженеца - всичко в Пиринската сватба си има име и характерен начин, по който да се изпълни. Всичко тук е специално!

На сватбите в Пирина присъствало цялото село. Девера на младоженеца (неговият брат), заедно със своята група другари, пременени в традиционните сватбарски носии, обикаляли селото, за да поканят колкото се може повече народ. Това започвало още в понеделник, което превръща обичаите в пиринската сватба в едноседмичен празник.

Старинната сватба тук е един своеобразен парад на веселието. Всички обредности се изпълняват под звуците на типичните за областта музикални инструменти, а песните се пеят предимно от жени.
Украсата, трапезата, носиите на булката и младоженеца и тези на гостите, всичко изобилства от цветове и символики за бъдещия семеен живот на младите.

“Свинска сватба”
Както вече е известно “На сватба се не кани”! От там идва и името на тази традиция, характерна за Пиринската етнографска област.
Между Коледа и Нова година, а на някои места дори от ноември месец, и до ден днешен в различни селища от областта се провежда т.н. “Свинска сватба”. В общи линии този обичай си е едно заслужено угояване в края на годината.

По традиция се провежда от мъжете, които така отпразнуват добре свършената работа през изминалите сезони. Празненството, което съпровожда "Свинската сватба" също е едноседмично, започва с цялостната подготовка т.е. от коленето на прасето и приключва, когато цялото село е от сито пре-сито.
Задължителни ястия на трапезата са пържените свински мръвки и месото с ориз. Винаги в тези дни официално се изваждат на софрата туршията и пивкото вино. Настъпва времето на песните и доброто настроение!

Днес се канят предимно роднините, но който и да мине винаги е добре дошъл. Празникът не минава без звуците на зурнаджиите, които са неразделна част от обредите през различните етапи на това пиршество. Тук стопанинът винаги е главно действащо лице и той първи кани своите най-близки приятели на предстоящето зрелищно угощение.